Защо и колко често трябва да се сменя антифриза?

Обикновено за смяната на антифриза се сещаме като започнат първите студове, но това си е типична нашенска черта. Въпреки че не се очаква да застудее в следващите няколко седмици или месец, е добре да се замислим за подмяната на антифриза. Някой ще си кажат че защо да го сменям, той си е добре? Ами отговора е един в автомобила всички работни течности (спирачни, охладителни, хидравлични, малса) подлежат на подмяна, тъй като си имат срок на експлоатация и след този срок си губят качествата, същото е и с антифриза.

Ефективното охлаждане и поддръжката на оптимална работна температура в автомобила се осъществява чрез охладителната система. В тази тема няма да разглеждаме самото устройство на спомената система а принципа й на работа и в частност охладителната течност, която е в основата на процеса на поддържане на оптималния температурен режим на двигателя. При изгарянето на горивото в работните цилиндри се отделя много висока температура.

Топлината се поглъща от циркулиращата охладителна течност и се отвежда в радиатора за охлаждане и по този начин се поддържа оптимален работен процес. Съвременните охладители системи са херметично затворени и работят под определено налягане. Едно от основните качества на добрата охладителна течност е високата и точна на кипене. В миналото се е използвала чиста вода и незамръзващи добавки, но тъй като сегашните двигатели работят при температура много близка до точката на кипене на водата (100 градуса по Целзий в иделани условия) се налага използванете на други смеси с по-висока точка на кипене.

Защо кипенето пречи на охлаждането на двигателя? При кипенето се отделят пари и се повишава налягането особено в завторена система. Парата в охладителната система се явява проблем основно в няколко области на двигателя. Първота област е непосредствено работните цилиндри. Ако охладителната течност е с температура близка до точката си на кипене в контакт със силно нагретия работещ цилиндър започва да кипи образува се пара, която няма топлоотвеждащите свойства на течността и така цилиндъра много бързо прегрява. Втората рискова област е входа на помпата която движи охладителната течност.

При ниска точка на кипене на охладителната течност там се наблюдава т.нар. кавитация. Какво е това кавитация? Това е физично явление, което няма да обяснявам на дълго и на широко, а ще обясня просто какво се случва в двигателя. Това явление се появява на входа на водната помпа както споменах, там се образу област с ниско налягане заради работата на самата помпа. Охладителната течност с ниска температура на кипене като водата например в условията на ниско налягане кипи при още по-ниска температура.

Както знаем вече работната температура на съвременните двигатели се доближава до точкатана кипене на водата, съответно при попадане в областта на ниско налягане на входа на помпата се получават условия за кипене на водата и образуване на джоб от пара, който спира работата на помпата и се прекъсва циркулацията на охладителна течност в системата. Този ефект може да се предотврати чрез използването на охладителна течност с висока температура на кипене.

Изискването охадителната течност да не замръзва през зимата и да има висока точка на кипене довежда до използването на воден разтвор на етиленгликол (смес от етиленгликол 60% и вода 40% замръзва при – 45 градуса по Целзий, а точката на кипене на чист етиленгликол е 197 градуса по Целзий). Но пък етиленгликола е силно агресивен към някой метали като алуминия например. За по-старите двигатели които са от чугун и имат медни радиатори описаната смес не е опасна, но при съвременните двигатели където алуминия се използва при изработката на блока и радиатора етиленгликола е основен проблем.

Особено бързо и агресивно е въздействието на тънките алуминиеви тръби в охладителния радиатор и там най-често се получават провиби. За решаването му в състава на съвременните антифризи влизат първо неорганични добавки като силикати, борати, фосфати и нитрити, които реагират с алуминия и се образу предпазен филм, който предпазва двигателя от бърза корозия. Но този защитен слой държи година две, което значи че охладителната течност трябва да се сменя често. За да се реши и този проблем химиците влагат в състава органични киселини с едни дълги и сложни названия, с които няма да ви затормозявам сега.

Основния ефект е че дълготрайността на защитния филм се увеличава до 5 и повече години. Тези антифризи се наричат карбоксилатни. Основните качества които притежават за дълъг срок на използване, ниска температура на замръзване и висока температура на кипене. Сътоветно и цената им е по-висока, но като се има предвид че при изправна охладителна система имат годност от 5 години нагоре се оказва че покупката им е оправдана, само сметнете за 5 – 6 години колко пъти трябва да сменяте обинковения антифриз.

Послендите два вида антифриз – с неогранични добавни и карбоксиловия имат и индекси по които да се разпознават G11 и G12. Понеже са токсични производителите ги оцветяват в ярки цветовее, но поради липсата на единен стандарт не винаги може да се определи по цвета кой какъв вид е. Единствено антифризите произведени специално за влагане в завода производител отговарят на определени цветове, например за VW:

• антифриз с индекс G10 – зелен е за автомобили до 1991 г. производство;
• антифриз с индекс G11 – син е за автомобили от 1991 до 1997 г. производство;
• антифриз с индекс G12 – розов е за автомобили от 1997 до 2003 г. производство;
• антифриз с индекс G12+ – виолетов е за автомобили от 2003 г. и нагоре производство;

Ако вашитя автомобил е в гаранция или пък не е, но искате да си го карате дълго и безаварийно подбирайте антифриз, който препоръчва производителя, не вярвайте на щедрите обещания на етикетите на антифризите които се предлагат. Най-малко можете да погледнета например на разширителния съд, на повечето съвременни автомобили е обозначен вида антифриз който е препоръчително да се ползва. Не ползвайте например антифриз G12, ако на разширителния съд пише G11.